ЗАПРОВЍКВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Започвам да се провиквам. – Хей! – запровиква се Тончо и започна един такъв разговор с тях – уж им се караше, а гласът му звънтеше неестествено високо, с някакво звучно гълъбово гърголене. Ст. Даскалов, СЛ, 336. Запяват звънците, запровикват се селяни. Хр. Смирненски, Съч. III, 147. С вирнати носове, те се запровикваха: – Кои са, които разбудиха българите от дълбокия сън на невежеството преди 30-40 години? – учителите. Ил. Блъсков, КУ, 14.